Църквата "Св. Петка Параскева"

Спомените за възникването на църквата се преплитат с легендите, но едно е безспорно - през 1814 година новоселчани могат да се черкуват в просторен, скрит в земята и далеч от погледа на иновереца православен храм. Предстоятел за направата му става чорбаджията-кмет Цочо Сомлев. Според едни това е благодарение на доброто отношение към ханъмите на ловешките първенци, приютени в селото по време на превземането на Ловеч през 1811 година от войските на ген. Сен-При. Другата легенда е свързана с избор на севлиевски аянин и намесата на кмета Цочо Сомлев. Неговата дума се оказала решаваща и в знак на благодарност избраникът решава да му подари Беглешките ливади. Родолюбивото чувство взема връх над материалното благополучие и вместо земя, дядо Цочо Московеца поисква да построи църква на платото над р. Кална. Разрешават му, но при едно условие - да бъде малка и ниска, вкопана в земята, "да не възбужда омразата на турците". Явяват се и подготвени свещенници, добили образование в Киев и Кишинев. Монасите Геронтий и Доротей даряват първите черковни книги. Църквата е "трикорабна", почти напълно вкопана в земята. Има мъжко и женско отделение, в които се влиза през отделни врати. Частично преустроена е през 1845-1850 година и основно след чирпанското земетресение от 1930г. Твърде малко е останало запазено от нея. Липсват стенописи, част от иконите са унищожени, други съхранени при не най-благоприятните условия в храм-паметника "Св. Георги Победоносец", разпръснати и частично разрушени са част от големите каменни свещници. Липсват и двата капитела с каменна пластика в наличност до 1984 година.